Пелетите – официално признати като екологичен вид гориво

В съвременния свят, когато грижата за околната среда се превръща в един от основните приоритети за всички, използването на екологични горива е един от главните начини за постигане на тази грижа. Пелетите са официално признати като възобновяем източник на енергия, а стремежът в световен мащаб е да се премине във възможно най-голяма степен към възобновяеми източници на енергия.

СО2 неутралност на дървесните пелети

Дървесните пелети са признати като CO2 неутрално гориво, тъй като количеството въглероден диоксид отделян при изгарянето им е приблизително същото както при разграждането на остатъчния дървен материал, от който се произвеждат.

Освен това при изгарянето на пелетите количеството отделян въглероден диоксид е много малко. В сравнение с тях другите горива, които се получават от недрата на земята, горят с отделяне на големи количества въглероден диоксид, което допринася за задълбочаване на проблема с глобалното затопляне.

Пелетите се произвеждат от отпадъчна биосуровина, която се използва вместо да се изхвърли

За България годишното количество отпадъчна биосуровина е около един трилион тона. Дървесината, която се използва, се нарича „целулоза“ и е с диаметър под 10-15 см. Вместо тази отпадъчна суровина да се изхвърля и да гние, тя се преработва. За преработване на отпадъчната дървесина се грижи главно комбинатът.

При производството на пелетите не се използват химически добавки

При производството на пелети се използва пресоване, без слепващи вещества. При производството им не се използват химически добавки. Това допринася за екологичността им.

Ефективността на горене при пелетите

Пелетите се произвеждат чрез пресоване. Плътността им е много висока и нивото на влажност в тях е много ниско, най-много 10%. В сравнение с тях дървата за огрев са с влажност от 20% до 60%.

Поради високата плътност и ниска влажност горенето на пелетите е ефективно, а след изгаряне остава малко количество пепел. Топлината, излъчвана при горене на пелети, е 2,5 пъти повече от топлината, излъчвана при горене на дърва. Получената пепел след изгарянето им е 20 пъти по-малко от тази, която остава след изгарянето на същото количество дърва.

Освен това самата пепел може да се използва за наторяване.

Възможността за регулиране на количеството на пелетите допринася за ефективността на горене

Поради малкия размер на пелетите в сравнение с частиците на другите горива регулирането на количеството гориво, което се подава, е лесно. Освен това съвременните уреди за пелети са с автоматизиране на подаването и регулирането на горенето. При тях може да се регулира и подаването на въздух, така че допълнително да се оптимизира и регулира ефективността на горенето. Регулирането на подаването на въздух е възможно поради регулираното подаване на пелетното гориво към горивната камера.

С регулирането на горивото и въздуха се постигат и много ниските въглеродни емисии.

Висока ефективност на пелетните камини и котли – над 85%

Характеристиките на съвременните пелетни камини и котли дават възможност за постигане на ефективност над 85%. А най-новите пелетни котли могат да работят така, че постигат още по-голяма ефективност, тъй като използват кондензиращ режим. В сравнение със системите за течно гориво или газ пелетните котли постигат ограничен контрол върху скоростта на изгаряне, но точно това е предимство за използването им в хидронни системи за отопление.

При хидронното отопление в системите за отопление и охлаждане се използва течна среда за предаване на топлина – обикновено вода. Пример за такова отопление са парните нагреватели. Напоследък в домове и малки търговски помещения се използват такива системи, които са по-ефективни от отоплителните и климатичните системи. А ефективността означава все по-голямо внимание към пелетите като екологичен вид гориво.

По-подробно за емисиите при изгарянето на пелети и на други горива

Както вече посочихме, в сравнение с отоплението с други видове горива пелетите имат много малки емисии. Затова се отделят минимални количества азотен оксид, серен диоксид и летливи органични смеси.

Азотният оксид се отделя в по-големи количества от двигатели с вътрешно горене, от топлоелектрически централи и от промишлени центрове.

Серният диоксид се получава при изгаряне на горива с високо съдържание на сяра, като въглища и нефт. Затова топлоелектрическите централи, които работят на фосилни горива, отделят голямо количество от този газ. Други виновници за замърсяване с големи количества серен диоксид са индустриалните производства, като металургията, химическата промишленост. Серният диоксид допринася за киселинни дъждове, а при отлагането му върху земната повърхност в голямо количество може да промени киселинноста на почвата и на водните басейни, което се отразява много неблагоприятно на екосистемите в тези райони.

Обикновено въглищата съдържат от 0,5% до 10% и повече сяра. Българските въглища са с ниско съдържание на сяра, около 2%. В сравнение с тях широколистните пелети имат съдържание на сяра около 0,03%.

Освен азотни и кислородни съединения нефтът съдържа и серни съединения, както и смолни вещества. Смолните вещества могат да достигнат до 30% от съдържанието на нефта.

При добива на природен газ и при пренасянето му по търбопроводи се получава изтичане на метан. Това е основен компонент на природния газ, който 34 пъти по-силно от въглеродния диоксид допринася за парниковия ефект. Изтичайки в атмосферата, той абсорбира слънчевата топлина и предизвиква затопляне. Затова се смята за парников газ, както въглеродния диоксид.

Замърсяване на околната среда от нефт, въглища и природен газ

Серните и азотните оксиди, отделяни при изгарянето на на изкопаемите горива – нефт, въглища и природен газ, са основните виновници за замърсяването на околната среда. Когато въздухът е замърсен със серен и азотен оксид, той се разтваря добре в образуващите облаците водни капчици. Резултатът е киселинни дъждове, които вредят както на флората, така и на фауната. А вредата, която нанася въглеродният диоксид, допринасяйки за затоплянето на атмосферата, е най-голяма.

Нефтът причинява особено тежко замърсяване на големи водни райони при аварии. Поради това, че е по-лек от водата, нефтеният разлив покрива повръхността и пречи на достъпа на кислород и светлина до обитаващите тези райони водни обитатели.

От въглищата лигнитните въглища са особено силен замърсител на околната среда. Нискокалорични са и имат високо съдържание на влага и пепел. Затова при изгарянето им се получава силно замърсяване.

Изсичането на дърва за гориво намалява възможностите за преработване на въглеродния диоксид

Озозовият слой над Антарктида изтънява с50% всяка пролет и така образува най-голямата „озонова дупка“ за планетата. Този слой се възстановява през лятото. Горите преработват въглеродния диоксид в кислород, но според статистиката изсичането на гори по света се